Капят капки  от мен  и  отлитат незнайно къде...
 Космосът с нямо съгласие се разтваря и ги поглъща
  и летят към неизвестни и странни светове
  да се слеят с нова космическа същност.
  
  Арки от спомени над мен се рушат
  и превръщат се в прах, разпилян от вятъра,
  пеперуди от мисли прихвърчат край тях
  в търсене да кацнат на някой прелестен цвят...

 И превръщам се в друго, не същество
 отрицание на същност, в ново измерение
 овехтяла обвивка захвърлям и тръгвам
 в нов свят, с очи любитни към друга Вселена.

  Зеeленика

за моето „лицемерие и..манипулации“!?
/Юлия ,разб се..
благодаря, ако се потрудиш и размислиш
наслука..

Нещо ме бъркате с някаква емелика,не знам как се е получило,опитайте да се свържете с точния адрес,аз не съм емелика.