Безбройни устни всяка нощ
 бленуват във мечти потайни
 зоват любов ,от сълзите пролети
 събрали биха се дори  и океани...

 Така орисан бил човекът
 във него вечно да гори любов
 от векове,дори във битки се сражава
 за капка нежност и на смърт е той  готов...

 Вражди изваждат дълги копия,
 лукавство змийски се оплита,
 интриги и лъжи в мъгла покриват истини,
 а ревността свирепа мъчи и души...

Но има я и тази със прекрасната романтика
Земята и света покриващата с красота
любов ,с  която покоряваш висините
прогонващата лоши мисли и тъга...

За нея всеки тихо страда
мълви молитви , преклонил глава пред Бог
и се надява да получи щастие и радост,
скъп дар ,макар за греховете да е съдът строг...

Зeеленика

Искрени поздравления и почитания за тези стихове. Ще обоснова защо.
Има и Теза и визия и Развитие и Послание… Тогава и нареченото и споделеното се сбъдва :-)
За жалост доста хора пишат само или в екзалтирана радост или със дподелен песимизъм…
Приятна съботна вечер.

Радвам се, че сте разбрали правилно как съм изградила стихотворението и неговото послание, благодаря за коментара, желая Ви приятна вечер!