Аз още пиша за любов,
макар че късно ми е да мечтая
не съм това,което бях преди
във огледалото...отдавна зная.

Не съм красивата девейка,
която всяка вечер получаваше цветя,
на танц,която канеха различни кавалери
и пишеха в писмата си прекрасните неща...

И няма вече купища да получавам
покани за любовни срещи,
а клетвите за вярност и любов изчезнаха
с откраднати целувки жадни в устните горещи...

Сега сама останала -любов бленувам,
но някъде изчезна,някъде тя отлетя.
Прегърбени,накуцващи са вече моите красавци
с косите оредели по набръчкани чела...

А младостта минава покрай мене
забързана,небрежна,отчуждена,настрани
не спира погледа си,не и дреме,
че още пламенни са моите очи...

Аз старите писма чета и спомените търся
да си припомня,някак да ме утеши,
че имала съм някога и аз успехи
и съм била щастлива и обичана преди...
Zelenika23